Чувствата и емоциите са особен клас психични явления, които заемат важно място в структурата на личността и психотерапията като наука се занимава от векове с тях . Те са свързани непосредствено с различните видове дейност и взаимоотношения, в които участва човек и обуславят неговата активност в тази дейност или взаимоотношения.
Емоциите и чувствата отразяват състоянието на личността в процеса на задоволяване или незадоволяване на нейните потребности. Това състояние в досег с дадена потребност се отразява в съзнанието като преживяване. Когато потребността е органическа, човек преживява елементарни емоции, докато задоволяването на сложни духовни потребности, преживяването се отразява в съзнанието под формата на сложни чувства.
Емоциите по принцип се смята за силни психични състояния, обикновено включващи възбуда и енергия, които пораждат чувства. Те имат валентност или посока – емоциите биват положителни или отрицателни.
Емоциите и чувствата имат сходна, но не идентична роля в поведението на човека. Смята се, че чувствата са по-трайни психични състояния, които се формират на базата на осмисленост и оценка на наблюдаваното явление. В тях присъстват значителни интелектуални компоненти. Емоциите са епизодични реакции на човека, свързани главно със задоволяване на неговите биологични потребности. Емоцията е реакция на ситуацията, докато чувството изразява и определя насочеността на личността. За емоцията е характерна афективната интензивност на преживяванията. Тя не предизвиква конфликтни състояния у човешката личност, но имат изключително значение като катализатори на енергия за всички мотиви. Чувствата имат свое място като самостоятелни мотиви а човешко поведение.
Емоциите и чувствата отразяват отношението на човека към това, което той възприема, запомня, представя и върши. Те не само влияят върху интегралното поведение на личността в различните нейни възрастови периоди, но и сами се синтезират в емоционални качества на таи личност.
Силата на чувствата и емоциите като фактор на поведението, се крие в тясната им връзка със задоволяване или не на основните потребности на човека. Свръхсилните емоции дезорганизират поведението на личността. Когато емоциите протичат с умерена сила, те са благоприятен фон за извършване на всякаква дейност. Положителните емоции повишават нервно-психическата дейност ма човека – бърза реакция на сигнали, съсредоточено внимание, острота на зрението и слуха, точно възприятие, наблюдателност и др. Обратно – отрицателните емоции понижават функционалното равнище на нервно-психическата дейност. Тази закономерност обаче не бива да се абсолютизира. Все пак не максималната сила на емоцията зарежда с енергия и регулира поведението, а оптималната, като това зависи и от характера на дейността.
Емоциите и чувствата отразяват отношението на човека към това, което той възприема, запомня, представя и върши. Те влияят не само върху интегралното поведение на личността в различните нейни възрастови периоди, но и сами се интегрират в емоционални качества на тази личност .
Ако желаете да научите още за психотерапията и хипнозата най-доброто място с професионална информация по темата на български е https://insighting.eu/ там можете да прочетете и , че всяка една преживяна емоция се характеризира с продължителност и интензивност. Тези две характеристики са в основата за определяне на формите, чрез които се проявяват емоциите.
